Оспорване на бащинство

Произходът е връзката на детето с родителите му, породена от факта на раждането от майката и факта на зачеването от бащата.

Правната уредба на произхода се намира в Семейния кодекс, като нормите са императивни.

Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Именно фактът на зачеването определя произхода от бащата.

Презумпцията за бащинство - чл.61, ал.1 и ал.2 от СК установява презумпцията за бащинство, а именно, че съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Тук следва да се обърне внимание, че съгласно закона, ако детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

Презумпцията за бащинство е оборима. Доколкото се касае за строго лични отношения, законодателят, за да защити в най-висока степен интереса на детето, е предвидил ограничен кръг от лица, които са правно легитимирани да оспорват произхода от бащата. Съгласно разпоредбата на чл.62 СК право на оспорване на произход от бащата имат майката, съпругът на майката и детето.  Следователно, третите лица нямат право да оспорват нечие бащинство.

Искът за оспорване на презумпцията за бащинство е ограничен със срок от една година. За различните легитимирани лица, срокът започва да тече от различен момент.

1. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като за тази цел следва да предяви иск най-късно до една година от раждането.
2. Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като за тази цел следва да предяви иска си до изтичане на една година от узнаване на раждането.
3. Детето може да оспори бащинството до една година от навършване на пълнолетие.

* До началото на 2015 г. се допускаше заобикаляне на закона, като майката или бащата предявяваха такива искове от името на детето, в качеството си на негови законни представители, преди то да е навършило пълнолетие.

С Тълкувателно решение от 05.02.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2014 г. на ОСГК Върховен касационен съд постанови, че е недопустимо малолетното дете да води този иск чрез законния си представител, тъй като приема, че този иск е строго личен и предявяването му зависи изключително от волята на неговия носител.

Сроковете са преклузивни, което означава, че ако бъдат пропуснати, такъв иск би бил недопустим и ще подлежи на отхвърляне от съда.

Възможността за оспорване е само по съдебен ред.

Тъй като предвидените срокове за оспорване са кратки от една страна, а от друга страна лицата, които имат право да предявят подобен иск са крайно ограничени, на практика е възможно да се стигне до там, че да се стабилизира един неистински произход, различен от биологичния. Възможно е например майката да е заченала от едно лице, с което са живели на семейни начала, но преди още да се роди детето, да е сключила брак с друго лице. Така, по силата на презумпцията за бащинство, съпругът на майката ще се счита за баща на роденото по време на брака дете, въпреки, че не е биологичният родител. С оглед кратките срокове, напълно възможно е едногодишният срок за оспорване на произхода да е изтекъл, както за майката, така и за нейния съпруг. Тогава, единствено детето, но след навършване на пълнолетие, ще има възможност да предяви иск за оспорване на бащинство. Забележете, че в тази хипотеза, биологичният баща не разполага с абсолютно никакви способи да оспори бащинството на съпруга на майката, нито да установи, че именно от него е заченато детето, респективно – да бъде вписан в акта за раждане на детето, като негов баща.